Българските народни танци са неразделна част от българската култура и идентичност. Те са израз на националния дух и отразяват богатата история и традиции на българите.
Народните танци в България се наричат „хора́“. Думата „хоро“ идва от латинското „choros“ и означава „хор“. Хора́та са групови танци, които се играят от всички възрасти и социални слоеве и са важен елемент от българските празници и тържества.
Българските хора́ са разнообразни и разпознаваеми. Всяка фолклорна област в нашата родина има специфични ритми, стъпки, движения и носии. Днес ще ви запознаем с най-популярните хора́ и какво ги прави толкова широко разпространени и обичани.
Правото хоро е един от най-популярните български народни танци. То се играе в цялата страна, но е характерно предимно за Тракия. В миналото правото хоро се е играело в дълга редица, която се е извивала в права линия. Оттук идва и името му. Днес хорото се играе и в други форми, но винаги се запазва характерният му ритъм и движение.
Правото хорото се изпълнява при съпровод на много известни мелодии и има характерен ритъм от 2/4. В един такт се изпълняват шест стъпки, които се броят „раз-два-три-четири-пет-шест“. Правото хоро е люлеещо се хоро, което означава, че основните му стъпки са плавни и спокойни. То се изпълнява в умерено темпо, без резки движения или подскачания. Тези стъпки са лесни за разучаване, тъй като са прости и не изискват много физическа сила.
Елениното хоро, наричано още “Елено моме” и “Еленината”, е известно като един от най-сложните народни танци. То произлиза от Северняшка фолклорна област и въпреки че е доста трудно, е сред най-популярните хора́ в България.
“Елено моме” е изпълнявано от мъже и жени, придружено от музика. То е бързо и енергично, с широки движения на тялото и ръцете. Ръцете помагат за подчертаването и подпомагането на движенията на краката. Хорото обикновено се изпълнява в полукръг. Размерът е 13/16 (2+2+2+2+2+3)/16 (шестделен такт с шести удължен дял).
Дайчовото хоро е интересно, не само заради своята популярност, но и поради интересния си произход.
Има различни версии на историята, едната е че хорото е измислено от Дойчин войвода. След като бил заловен от турците, той имал едно последно желание преди да бъде обесен – да потанцува. Когато го видял, агата така харесал новото хоро, че пуснал войводата. Друг вариант на историята пък разказва за богат чорбаджия на име Дайчо, който след Освобождението губи имането си. Хората в плевенско осмивали чорбаджията-просяк и създали мелодия,а в последствие и танц, който да съпровожда популярната музика. Едно е сигурно, дайчовото хоро и до днес е сред едни от най-разпространените и разпознаваеми български народни танци.
Дайчовите хора са група народни танци, които се характеризират със сложни и бързи движения. Те се изпълняват най-често при съпровод на народни инструменти, като кавал, гайда и тъпан. По-рядко се играят при съпровод на народна песен.
Тактовият размер на дайчовите хора е 9/16, което означава, че в един такт има девет бройки. Всяка бройка е една четвърт от нота, но последната е удължена. Това придава на танца особен ритъм и динамика.
Дунавското хоро не е възникнало по обичайния “народен” начин. То е написано от композитора Дико Илиев през 1937, по времето когато той работи в оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк в Оряхово. Хорото е аранжирано първоначално за духов оркестър, като е записано е за пръв път от оркестъра на Транспортните войски.
Размерът на дунавското хоро е 2/4 също като северняшкото право хоро.То е популярна музикална творба, която се изпълнява всяка година при посрещането на Нова година.
Ганкиното хоро също е от Северняшка фолклорна област и подобно на елениното, е доста сложно. То е бързо и енергично, като се играе в размер 11/16 (2+2+3+2+2)/16 – петделен с трети удължен дял. Стъпките на хорото се играят вдясно и вляво, а самото хоро се извива вдясно. Често водачът на хорото го извива в различни посоки, което създава красиви фигури.
Танцът има сложен такт и ритъм, който е дал основание да се нарича още „криво хоро“. Обикновено се играе в кръг, но може да се играе и в затворен или отворен кръг.
Ганкиното хоро има много разновидности и макар да е най-популярно в региона на Оряхово, Бяла Слатина и Плевен можете да го срещнете из други области под различно име: във варненско е познато като “Лявата”, в Нова Загора като “Трите пъти”, а в Ихтиман и Радорамир като “Кривата” или “Копаница”.
Пайдушкото хоро произлиза от Северна България, но се играе в цялата страна в ритъм 5/8.Наименованието „пайдушко“ произлиза от славянската дума „пайдак“, която означава „куцам“. Това име е много подходящо, тъй като хороводните стъпки на пайдушкото хоро наподобяват накуцване.
За това движение способства строежът на такта, който е неравноделен, двувременен с второ удължено време. Това означава, че в един такт има две бройки, но втората бройка е по-дълга от първата. Оттук и характерното накуцващо изпълнение на втората хороводна стъпка във всеки един такт на мелодията. При втората стъпка тялото се задържа повече, тъй като време за изпълнение е по-дълго, от първото.
Името на ръченицата идва от дълга, бяла ленена или копринена кърпа, която се нарича “ръченик”. В миналото с тази кърпа се пребраждала невястата, преди да я заведат на венчилото.
Ръченицата се играе в цяла България и има много различни видове, съответно и множество наименования. Имената произлизат от мястото или начина, по който се играе, както и от имената на известни хора, които са я играли.
Ръченицата е разпространена в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува с характерния стил на съответната област. Основните видове са:
Всички видове се различават по ритъм, темпо, стил и движения.
Ритъмът, танците и българската народна музика, са не само израз на нашата културна идентичност, но имат скрита лечебна сила. Ръченицата може да има болкоуспокояващ ефект, а пайдушкото хоро стимулира правилната сърдечна дейност. Разгледайте какви още могат да са ползите от танцуването на български народни танци.
Готови ли сте да се хванете на хорото? Ако отговорът ви е да, защо не се присъедините към невероятните танцьори на Фолклорен клуб Еньовче? Нашите врати са отворени за малки и големи. Обещаваме ви, че не само ще се научите да играете тези 7 танца, но и още десет пъти по толкова.
