България е страна с богат и разнообразен фолклор, който отразява многовековната история на този древен балкански народ. Въпреки своята относително малка територия, страната ни разполага с цели седем фолклорни области, всяка със свой собствен уникален стил и разбира се – народни танци.
Като последните са неразривно свързани с обичаите, празниците и ежедневието на хората в различните региони на страната. Народните танци се предават от поколение на поколение и са своеобразен начин за запазване и предаване на традициите и културното наследство на нацията. Под влиянието на множество различни фактори в България са се обособили няколко области с различен фолклор, ритми и народни носии. Нека разгледаме всеки регион и неговите характеристики и видим с кои хора́и танци е известен всеки от тях.
Пиринската фолклорна област се намира в югозападната част на България и е най-малката етнографска територия в страната. Тя обхваща основно Пирин планина и градове като Благоевград, Разлог, Банско, Гоце Делчев, Петрич и Сандански.
Характерната народна носия в Пирин е широко позната и разпространена в цялата страна. Жените носят сукманена носия, известна като „саяна“, а мъжете предпочитат традиционното белодрешно облекло.
В Пиринската фолклорна област се срещат много танци, които са въздействани от шопския, тракийския и родопския фолклор, като наблюдаваме и гръцко влияние. Въпреки това, малко са запазените танци с чисто пирински стил. Най-чистите, без външно въздействие, се срещат в районите на Петрич и Сандански.
Най- популярните пирински народни танци са:
Тракийската фолклорна област е най-обширната от всички и обхваща големи части от Тракия, включително градовете Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Сливен, Ямбол и Бургас.
С този голям обхват идва и голямото разнообразие в етнографския фолклор. Традиционното народно облекло на тракийците включва разнообразни елементи, като сукманената и чернодрешната народна носия.
Танците в Тракийската област смесват различни характеристики от съседните области. Хората са жизнени и енергични, с пъргави движения, приклякване и пружиниране. Инструментите, характерни за Тракия, включват кавал, гъдулка, джура гайда, тъпан, гайда, свирка и дудук.
Най-известните тракийски народни танци са:
Родопската област е разположена в централната и южната част на Родопите. Всяка фолклорна област се отличава със свое характерно облекло. В тази традиционните носии са много разнообразни, като най-популярните сред мъжете са чернодрешната, а сред жените – сукманената.
Фолклорните танци отразяват духа на музиката в Родопите. Те са плавни, бавни и сдържани. В региона населението е изключително разнообразно – от начина на участие в танца и стила на игра, до различните стъпки при мъжете и жените.
Характерните народни инструменти в Родопите включват гайда, тамбура, кавал, тъпан и чанове. В тази етнографска област се поддържат множество интересни и символични традиции и обичаи, като „Бекане“, „Предой“, „Сурваскаре“ и други. Редовно се провеждат фолклорни фестивали и събори, които допринасят за запазването на фолклорното богатство на региона.
Най-отличителните народни танци за областта са:
Тази област се разпростира на югозападната част на Родопите и югоизточната част на Странджа планина. В зависимост от източниците Странджанската област може да се разглежда и като под област на Тракийския регион.
Музиката в Странджа е от ключово значение за формирането на този регион. Песните тук са едногласни, с богата орнаментика и безмерни. Разнообразни по жанрове, те включват седенкарски, сватбени, жетварски, хороводни, обредни и трапезни.
Танците в Странджа са специфични и уникални за този регион. Хората танцуват обикновено в кръг или полукръг с леко и умерено темпо. Стъпките са прости и лесни, а движенията включват цялото тяло.
Най-известните танци са:
Това е североизточната част на България, включваща регионите Добрич и Силистра. Добруджанският фолклор е със силно влияние от румънската, турска и татарска култура. Танците тук са плавни и грациозни, а музиката е изпълнена с емоция и нежност. Песните са характерни с едногласие, бавно темпо и безмерна дължина на текста, разказващ за ежедневието на добруджанците.
В Добруджанската фолклорна област са представени предимно инструменти като кавал, джура гайда, добруджанска гъдулка и гайда. Традициите от миналото като „Лазаруване“, „Буенец“ и „Бразята“ продължават да се пазят. Редица фестивали и събори се провеждат годишно с цел популяризиране на фолклора на региона.
Добруджанските народни танци се отличават от тези на другите региони по няколко аспекта. Обикновено се изпълняват с умерено темпо, с леко наведени колена и често с клякания при мъжете. Ръцете играят значителна роля в танците, проявявайки своята специфична пластичност, с гъвкави китки и освободени лакти. Танцьорите демонстрират плавно полюшване на тялото, характерно както за жените, така и за мъжете.
Най-популярните народни танци от този регион са:
Тази област обхваща голяма част от Дунавската равнина, включително градове като Велико Търново, Варна, Видин, Враца, Плевен, Габрово и други.
Поради големия си обхват, в Северняшката фолклорна област се наблюдава значително разнообразие. Традиционното облекло в региона се променя в зависимост от сезоните: през лятото жените носят Двупрестилчена носия, а през зимата – сукманена, докато мъжете обичайно обличат белодрешно облекло.
Българската народна музика в северната част на България е изключително разнообразна, богата на сюжети и изпълнена с емоции. Характерно е за областта едногласното пеене и множеството мелодии. Емблематични за региона са хайдушките, жетварските и обредните песни.
Най-известните танци от тази област включват:
